looking for нотинг

въййй, пак ли ти веее, ооо,лиго - олиго - амиго!
не, тъкмо се каня да пиша на мами и се сетих за снощито.
*гледа в транс* (=мнoгo тъпо)
ама да знайте, аз оумост тъчд хим...ама оумост.

Porcupine Tree - She's Moved on

ари, адиос, че да не ме чака Емоото.
еее, па после ще ви разкажа как се правят бели кичури и как се пътува на стоп

слънчогледи

НЕ знам какво ми има, но разбира се трябва да е нещо доста непоносимо след като цяла сутрин се опитвах да стана от леглото.
Чак на обят притичах до хладилника сипах си 3 купички супа и пак се довлачих до леглото..не мога и не искам да знам какво се случва с останалия свят. Не ми е добре..
Към 7 часа асансьора щракна. Видях се принудена да сменя пижамата с домашния пуловер и раздърпаните дънки под зоркия поглед на майка ми. Вечерях някакъв бърз буламач и толкоз.
НЕ ми е добре..
Чувствам се като звук от хвърлена чаша, толкова фатална - първо се чува трясъка, после пропукването, а накрая остава само шепота от отломките..

Умопомрачение..мисли грубо

понякога, много понякога падението няма край :D

Бууби-дууби-уоп..скеди-уаа-скедии-уии

Здравей!!
Какво ново ли?
От всичко по малко..победи, разочарования, промени, меланхолия - към какво - пак към нищото.
Напълно непонятни се оказаха някои неща, а други взеха та се изясниха.
Но важното е че аз се чувствам напълно удовлетворена, като нерешена задача.

Мхм, с моя партньор спечелихме бридж турнира. А най-пародийното е че преди това им се бяхме заканили на шега "да ги размажем като палачинки на тавана" (както аз се изразявам). За повече информация надникнете тук и тук.



По повод новото оформление на блога ми ще кажа само:
писна ми да съм противоречие.
Винаги съм твърдяла, че понякога, много понякога искам да оцветя нещата, но в повечето случаи ги оставям черно-бели.
Цвета само разсейва, хвръля те в пълна заблуда, омайва те по недостоверен начин.
А до снимчето - то е мое творение, а до думата - може би само аз ще си я разбера : )

Прогонвам тъгата и отивам да се приготвя за концерта!! После може да ви доразкажа за изминалите дни, а сега

Dark Feelings!!

вятърът отнася/занася/пренася/загася ми душата..ИДЕЯ си нямам

...продължава да се прави, че блуждаее в други светове........Ако я изтормози много го спира и го тръшва под възглавниците.
И защо мисълта ми е такава?

и все пак нека пробвам да бъда възпитана. добър ти ден..трънки..


Сега.....По-горните редове са само предговор, от онези скучните, които не дават ясна представа за обърканото/побърканото/пребърканото състояние, в което се намирам. Опитвайте се да се затриете - няма лошо.

Катчи-Шматчи и Мимс така ми се зарадваха в събота, че трудно ми беше да спра да им се усмихвам..но после започна смотания концерт и ние хоп-троп на Дунава да гледаме залез, защото видиш ли ние такова чудо не сме гледали.

туй чудо усмифчетата могат да бъдат цяло цунами бре.

хей-хоу, съм

Бяях си в Сливен при бабиииии..
Ми да, тя много ми се радва, разказва ми истории
и то интересни.
Въъъъй, пък ако можехте да чуете
как всяка секунда се чуваха звуци:
Лоти-Боботи(кучето ми - Лотхин)...
абу-бу-бу-бу-бу...
пашкулчеее...
уууУАА, дупи-дупи-дупи-дупи
Лотка-Мармотка
Фър-фъъър-пльос


хах, а последния ден бяхме някъде над покривите на града.
Луната изгряваше с онзи огнен цвят, перфектно пълна!!
А ние се наслаждавахме на магията.
Човечетата долу бяха мравки.
Пък после лудостта ни заля като зелева чорба и какво...какво
провесихме крачоли..
някъде там отдолу се виждаха 20 чифта боси пръстчета,
които се бореха.


Малко останаха хората, които ме разбират.
въъййййй, лошо!


Ама какво прибрах се в отвратително възмутителното Русе.Фафли.
"умпф, всичко е противно зелено"
и зарових лице в дебелите си пръстчета
после реших да се сетя за един човек и ме доядя..
доядя ме ви казвам - мислех си, че няма да ме остави
НОоооооооо нищооууу, нъцки.
Ще продължа да си противореча и да бъда зла пък-пък,
'шото така ще ми харесва.

Чепо има рожден ден на 13-ти
ще го зашеметя с едно нещо : )
бляяя, защо ми е толкова добър приятел дванатето му с хлапак xD

Толкова..ТОлкова много неща стават, а аз нямам време да се огледам около мен или по-точно да се вгледам : )
В състояние на незаинтересованост съм..малък праз + БАмяяя.
ми. ДА - утре заминавам за Сливен при баба. Може би пак нищо велико няма да се случи и все пак вече ми писна от случки.АМан хD
Всякаш беше вчера, когато Чепо взе че си изтърва очилата в Дунава през онази студена нощ и му се наложи да влезе да ги търси..е намери ги - де ще отидат. И аз щях да вляза ама...все там. После бях заляна с криза от усмивки и като цяло много идиотщина особено като се пъхах да взема шоколада от онази дупка между едни циментови блокове:

От тогава ми е радостно..еуфория ме залива и си пея за някакво УИски с фъстъци, колкото и да не ги понасям и двете.
адиос. ще се видим след седмица и нещо, освен ако не се включа с ексклузивен пост от Сливен :д

Fading is my name..

Stop creating nothing
out of something that
I somehow like

Dive into my mind
I'm sure
you won't be satisfied
to see yourself all around

Fools in love are ZEros!!

Бърз поглед, лек жест, скрита усмивка и...други ми такива интересни глупости.
Липса, проницателна мисъл.
Затворих си очите за момент, после мигът изчезна.

ВЪЪййй пак съм бек ту риалити-ту, ужЕсТ!



Идеите ми станаха прекалено фикс-микс.

едит: Още няма писмо...

I'm a girl who's too sad to give a fuck...

Умпф, кофти дни уеее.
Брат. Брат, брат, брат, брат, брат.
БРАААТ!
Как искам да съм офлайн..


Днес фърлих малко театър на съжаление и мистър Обреша каза: "Бизнесът си е бизнес".
И аз така викам 4000 стотинки са бая богатство за бедно мизерниче като мен и то изкарани с наполовина честна сделка.
*апчих*
Прехвърчаше сняг, а в стаята по химия тъмница, миризма на бензен - аз се вкарвам в некъф фииууууууулм социален.
Треп-треп, сърцето ми прескочи два пъти - отвън се разнесе сирена и уплашено: "Внимание! Внимание!..(мрън-мрън-мрън)"
Дядоколедоподобният Обрешков и той мрънка на сополите си, че било проба на методите за осведомяване от държавна сигурност.
За миг бях просто щастлива в това цялото злощастие.....бе къде е момичето, което не си пропиляваше знанията по химия, целия гений - няма го.
БУМ!

ИСкам само да си хвана влака и да си направя нещо щастливо.
И представете си - телефонът не звъни.
грррррррр
Трябва ми смисъл, който ще съумея да запомня - хванала ме е забравата
- ром - 100
- РОМ 100
- РООООООООМ 200 (докато накрая не почнах да го пеяя, а след това стигна до пределната точка - крещене)
Тъй се поръчва - нищо не знайте.

А днес глейте кфи шитави уайна дъфча:
[17:21:46] Мири says: ако не харесвам някого
[17:21:53] Мири says: и той ми прати писъмце
[17:21:57] Мири says: и аз ако му отговоря
[17:22:10] Мири says: евентуално ще пише колко не го харесвам
Май мъ е бъз-бъз...велико много ме е страх.
Отивам да си проспа времето за учене, че се стъмни хъхъхъ


бту му обещах да не се сърдя : ) винаги сме били приятели